Tag der offenen Türe am 05.11.2014
Am Tag der offenen Türe haben wir eine Ausstellung von Fotos und Texten der Projektteilnehmer gemacht, die unsere Gäste betrachten konnten. Hier sind die Texte von den meisten Teilnehmern auf Bulgarisch, weil sie für ein breites Publikum vorausgesehen sind.
От Русе до Виена и обратно
Най-запомнящото се за мен преживяване като участник в проекта „Виена/Австрия-Русе/България: Два града на Дунава - макар и различни, си приличат“ – бе това, че съм участник. Безспорно пътуването до Виена беше един голям шанс и истински запомнящо се преживяване.
Преди година аз и останалите участници в проекта научихме, че сме спечелили невероятната възможност да посетим града, с който делим обща река - река Дунав и цялата трескава подготовка и работа по проекта започнаха. Първият етап беше запознанството ни с нашите приятели във Виена и казвам приятели, защото те наистина ни станаха такива. Първият вълнуващ и запомнящ се момент за мен беше, когато отворих електронната си поща и бях получила коледно пожелание от Австрия. Докато дойде моментът, в който да пристигнем във Виена, нямах търпение да се срещна с австрийските участници. Те ни приеха много радостно и емоционално. Още в първия момент грабнаха тежките ни куфари и отидохме в училището им. Останах много очарована от него, с удоволствие всеки ден бързах за първия час и се чувствах все едно в моето училище. Учителите контактуваха с нас и ни разказваха за Виена, а през междучасията и почивките беше истинска забава. Нашите австрийски приятели ни отвеждаха на техните места, на които прекарваха свободното си време, и се наслаждавахме на времето си заедно. След училище посещавахме различни забележителности и в същото време се опознавахме, учехме един от друг и най - вече срутвахме езиковата бариера. Всеки ден ми носеше запомнящ се момент, изненада и разбира се много нови знания за Виена. Емоциите бяха само позитивни и без да усетим всички създадохме нови приятелства. Е, усетихме го в деня, когато трябваше да се върнем в Родината ни. Сбогуването не беше лесно, разменихме прегръдки, усмивки и обещание, че ще се срещнем отново.
Не след дълго и след трепетно очакване и подготовка милите усмивки от
Виена кацнаха на наша земя. Беше вълнуващо да бъдем домакини. Бяхме
притеснени, но напразно. Австрийските участници от проекта останаха
влюбени в България. Харесваше им това, което виждат и научават за
Родината ни и това, че отново бяхме заедно и се забавлявахме. Беше
приятно да бъдем домакини и да преоткрием родните красоти заедно с
гостите от Австрия.
Най - вълнуващото и запомнящо се преживяване за мен е приятелството.
Приятелството, което открих и дадох. Приятелството, което не си каза "сбогом",
а само до нови срещи. И ще има нови срещи с виенските усмивки и не само
с тях. Този проект ме докосна силно, до толкова, че с днешна дата,
разглеждайки снимките от Виена, си давам обещание, че ще се върна и то
много скоро. А и все пак, как да не се върна? Там ме чакат приятели и
знае ли човек… може би приключения за цял живот!
Емилияна, 12 клас
До Виена и обратно
Преживяването на целия проект като цяло беше незабравимо. Опознахме нова култура, създадохме нови приятелства, останаха ни страхотни спомени.
Престоят ни във Виена от пристигането до заминаването беше невероятен. Обиколихме почти цяла Виена, видяхме всичко, от което имаме нужда. Дори посещаването на австрийското училище беше много приятно. Успяхме да се докоснем до всичко, до това как учат по математика например или пък как минава един час по история или пък по физическо. Ние бяхме част от тях за кратко, но пълноценно време.
Като ценителка на изкуството, за мен беше много важно да посетя музеите и галериите във Виена. Природо-историческият музей и Музеят на история на изкуствата, които съхраняват също множество картини на стари майстори и антични и класически произведения. Като цяло за мен Виена е град на изкуството и съм много щастлива, че имах тази възможност да се запозная с нови хора, да опозная нова култура, да опозная един от най-хубавите градове в света.
Разбира се, че България ми липсваше. Нямах търпение да се прибера, да видя семейството, приятелите си. Когато се върнах в малката Виена, ми липсваха приятелите от голямата Виена. Но знаех, че съвсем скоро ще се видя отново с тях.
Когато те пристигнаха в България, бяха много ентусиазирани и щастливи. На тях тук в България много им хареса. От техния престой тук също ни останаха много спомени. Малко или много през техния престой, когато обикаляхме забележителностите на Русе, се почувствах като турист в собствения си град, видях Русе от друг поглед. Успях да опозная града си наново и по-добре.
За мен това беше едно страхотно преживяване.
Йоанна, 12 клас
Най-незабравимият ми спомен
Миналата година имах възможност заедно с мои съученици да участвам в проект за обмен на ученици, който ни даде възможност да посетим австрийската столица Виена. Лично аз очаквах с нетърпение да се видим с австрийските участници в проекта. Ние имахме възможност да се свържем едни с други преди да се видим, което беше доста интересно, тъй като предразсъдъците относно външен вид например ги нямаше. Аз бях контактувала с едно от момичетата преди да заминем и имахме общи теми.
Когато отпътувахме от Русе, всички бяхме развълнувани от това, което ни очакваше. Бях приятно изненадана, че бяхме приети с приятелско настроение от всички. В началото ми беше малко странно, защото, освен в часовете по немски, друг път не ми се беше налагало да говоря на немски или да слушам около мен само немска реч. Затова се притеснявах дали ще мога да се разбирам с тях, но нямах проблем да започна да говоря свободно на немски. Никога няма да забравя това преживяване, защото то е за цял живот, надявам се да имам и друга възможност да посетя Виена! Цялото преживяване беше неповторимо, затова ми е трудно да определя най-незабравимия си спомен. Интересно за мен беше посещението на дворците Белведере, представящ бароковия стил, и Шьонбрун, представящ стила рококо, в който е преобразен по нареждане на императрица Мария Тереза. Впечатли ме техният мащаб, пищността им, големите им градини, в които може да се разхождаш по цял ден. Интересно за мен беше, че видях стаята, в която Моцарт е изнесъл първия си концерт. Историята ми беше интересна, как преди буржоазията е била отделена от другото общество. Естествено - това е една малка част от това, което ми е направило впечатление. Радвам се че имах този шанс да се докосна до една друга култура, друг тип мислене.
В другата част от преживяванията, когато австрийците дойдоха в нашата родина, изключително любопитно ми беше, какво мислят те за нас, за това, което виждат. Например те казваха колко им харесва зеленината, природата. Чрез задачата, която имахме, а именно да им представим нашата история, аз също научих неща, които не знаех. При посещението си австрийците влизаха в нашите учебни часове.Те не разбираха за какво става дума, но ние се опитвахме да им обясняваме, при което имаше доста смешни ситуации, получени от недоразбиране.
Най-важното според мен е, че обогатихме културата си, имахме възможност да общуваме с хора на нашата възраст, които живеят по друг начин. Също така да обменим мнения, а аз лично продължавам контакти с някои от момичетата.
Мария-Десислава, 12 клас
Моят любим момент от Виена
Имах прекрасната възможност да пътувам за Австрия. За първи път щях да отида някъде извън страната, в която живея! Нямах търпение да видя един друг свят с различни хора, различни култури и език. Тази възможност за мен беше като мечта! Благодарение на програмата от училище, аз получих тази възможност!
Още когато пристигнахме, аз усетих различната обстановка. Почувствах се
различно, разбира се по-добре, по-щастлив! Ден след ден ние обикаляхме
Виена и научавахме все повече за архитектурата, историята и културата на
града. Ако трябва да бъда честен, моят любим момент беше цялото време,
което прекарах във Виена. Не само един или два момента, а цялото време!
Разбира се имаше моменти, в които беше по-забавно от други, като
например, когато отидохме в зоопарка във Виена, където видях животни,
които не бях виждал на живо до сега, а само тайничко се надявах да ги
видя пред телевизора, докато гледам National Geographic, или, когато
бяхме всички на Пратера, където се забавлявахме най-много, защото се
пускахме на различни екстремни и забавни преживявания.
Радвам се, че бях част от тази хубава програма и успях да видя един
различен свят, радвам се, че за това кратко време аз успях да си намеря
и приятели, с които да изживея тези моменти. Откъснах се от сивото
ежедневие и научих много за Австрия като държава и австрийците като
народ. Моят любим момент беше от първата стъпка в Австрия до последната!
Санер, 10 клас
Най-незабравимите ми моменти във Виена
Тази година имах невероятния късмет да прекарам 12 незабравими дни в прекрасната Виена. Посещавал съм този град не веднъж, но за първи път имах възможността истински да му се насладя и да се порадвам на красотите му.
Едно от нещата, което ме впечатли най-много и никога няма да забравя са величествените и великолепни сгради, към които човек няма как да остане безразличен. Най-силно ме впечатлиха парламентът и кметството. Силно ме развълнува кметството отвътре, особено полилеите и стените. Влязохме в зала, в която полилеят беше толкова огромен, че побира в себе си 500 души.
Най-любимият ми ден беше денят, в който посетихме зоологическата градина. Обичам животните и винаги съм искал да видя някои видове на живо, но за пръв път там имах тази възможност. Имаше не само забележителни екземпляри, но и тропическа гора и аквариум, които бяха впечатляващи. В тропическата гора всичко беше така направено, че човек наистина да има усещането, че е в такава. Това, което в нея най-много ми хареса, беше едно помещение, пред което имаше надпис :"Пазете тишина". Стана ми интересно защо въпреки този надпис от там се чуваха само крясъци и разбира се влязох и аз да видя какво се крие там. Оказа се, че вътре е пълно с прилепи, които се активизират от шум, затова вътре трябва да си тих, но ужасът, край теб да прелитат прилепи, те кара да крещиш. Имах интересно изживяване с един бял паун, който се разхождаше царствено и сякаш искаше красотата му да бъде видяна от всички. Идваше много близо до хората и като че ли търсеше внимание. Макар че заваля дъжд, той продължи да ни следва и да ни провокира да му обърнем внимание.
Даниел, 11 клас
Много преди да заминем за Австрия с нетърпение очаквах момента, в който ще стъпим на австрийска земя. Знаех, че всичко ще бъде различно там и отиваме в един съвсем различен свят. Бях сигурен, че ще остана очарован и винаги ще помня тези дни.
Така и се оказа. За мен лично всичко беше спокойно до момента, в който не излязохме от метрото. Когато излязохме на открито, бяхме заобиколени от всякакви хора, коли, сгради, магазини и какво ли още не. И като добавим, че бяхме и в друга държава и всичко около нас е непознато, шокът стана пълен. Първите 15 мин. след слизането от метрото не ги помня, те си бяха шок. Просто се въртиш и наблюдаваш, но погледът ти не може се насити. Трудно е да се опише.....
Едва ли ще мога да определя кой ден беше най-запомнящ се или коя случка.
През всеки един ден посещавахме нови и нови дестинации и според мен не
можахме да видим всичко, което Виена може да предложи. Виенското колело
беше кулминацията на пътуването ни според мен. Виена е известна с
Виенското колело. Според мен то е като символ. Щеше да е приятно да
бяхме заседнали горе! Отделните музеи също бяха страхотни, експонати
като тези са доста ценни и будят голямо удивление у туристите. Дворците
също бяха зашеметяващи. Мога да изброявам до безкрай!
Престоят ми във Виена беше незабравим и се надявам някой ден да се върна
там. Всичко беше страхотно и наистина е един страхотен европейски град.
Благородно завиждам на всички нейни граждани.
Калоян, 12 клас
Във Виена беше невероятно. Срещнах много интересни хора, с които все още дружа. Определено това бе едно незабравимо преживяване.
Един от най-интересните ми спомени от там е, когато аз и моите приятели изкачихме всичките 343 стъпала на 137-метровата южна кула на Stephansdom. Беше наистина изтощително, но имахме достатъчно време да си починем, щом се качихме и огледахме града. Беше много красива панорамната гледка от върха на кулата. Всички ахнаха от въодушевление пред прекрасния град Виена. На слизане от кулата също много се изморихме, но беше малко по-лесно и отне по-малко време. Когато вече слязохме, едвам си поемахме въздух. Беше наистина хубава сутрешна тренировка, затова си струваше! Нещо наистина странно се случи с краката ми – както си стоях права и говорех с някого, те започнаха да подскачат и треперят и колкото и да се опитвах да ги спра, не успях. Оправиха се след известно време, но беше леко стряскащо. Това е един от най-странните ми спомени от Виена.
Даяна, 10 клас
Във Виена прекарах 12 прекрасни дни. С моите съученици посетихме много различни места и забележителности. Особено много ми хареса деня, в който ходихме на Пратера. Тогава беше много забавно. Първо се возихме на виенското колело. Гледката оттам беше прекрасна, виждаше се целият град. Другите атракции също изглеждаха страхотно, но с моите приятели успяхме да се качим само на две, защото бяхме там само два часа. Пратерът беше огромен и имаше всякакви забавления за деца и възрастни. Изживяването беше чудесно. В този ден също така плавахме с кораб по Дунава. Това също беше много интересно за мен, защото дотогава не се бях качвала на кораб.
Последния ден също го прекарах много забавно. Тогава имахме много свободно време и се срещнахме с австрийските ни приятели. Разхождахме се в центъра, седнахме на кафе, влизахме в много магазини. Също си направихме и много снимки заедно.
Даниела, 10 клас
Престоят ми във Виена беше незабравимо изживяване за мен и се надявам, че един ден ще посетя този град още веднъж.
Моята най-интересна случка във Виена не е само една. Няма да забравя целия ни престой там, защото всеки ден ставаше нещо забавно и интересно. Там срещнах нови приятели и се запознах с нови хора, които направиха пътуването ми до Виена незабравимо.
Един от най-запомнящите се за мен моменти е, когато посетихме Шьонбрун. Преди да замина във Виена, бях слушала много за този дворец и нямах търпение да го видя на живо. Също бях гледала и филм, който беше сниман там. Дворецът беше уникален. Стаите вътре бяха много хубави. Също така много ми хареса и зоопаркът, който, за жалост, така и не успяхме да разгледаме целия, защото заваля. Забавният момент тук беше, че с приятелката ми нямахме чадъри и бягахме под дъжда, криейки се с една брошурка докато намерим къде да се скрием. Въпреки че целите бяхме мокри, ние много се смяхме.
Цялото пътуване до Виена беше много хубаво и ако имам отново такава възможност, веднага бих отишла.
Жанина, 10 клас
Определено за мен най-интересни бяха дългите разходки пеша из Виена. Там ходих повече пеша отколкото съм ходил през целия си живот в България. Няма да забравя моментите, сутрин на закуска, когато всички бяхме сънени, мрънкането на повечето, че не им се ходи пеша и естествено забавните разговори до късно вечер с момчетата. Като интересна мога да определя случката една вечер, когато за малко щяха да ни изгонят от хостела. Беше ми едновременно неудобно и също така забавно. Неудобно ми беше, защото заради нашите глупости (бяхме отворили целия прозорец, а това беше забранено, за да не смущаваме съседите с нашия шум) изложихме цялата група и най-вече нашите учители, а ми беше забавно, защото това ще го запомня завинаги - тримата с куфарите на рецепцията! Но всичко е добре, щом свършва добре! Човекът на рецепцията се оказа разбран и прие нашите извинения и уверения, че това няма да се повтори. За пореден път се уверихме, че хората там имат правила, които спазват!
Георги, 12 клас
Преживявания в България
Беше слънчев юнски ден и всички хора от проекта се приготвяхме да посрещнем нашите гости от Австрия. Приготовленията бяха големи, надеждите също и скоро щеше да започне една прекрасна седмица, изпълнена с много преживявания, разходки и контакти.
Независимо че през цялото време ние се забавлявахме, най-силно впечатление на мен ми направи посрещането им.
Всички си бяхме уговорили място, където да се срещнем, за да отидем пред хотела, в който бяха нашите гости. Всеки имаше задачата да подготви нещо за хапване или за почерпка. След като се срещнахме, с учителите от проекта се запътихме към хотела. Там подготвихме обстановката. Посрещнахме ги с традиционни български неща като баница и лютеница, имаше баклава и много сандвичи, които утоляваха глада на цял ден пътувалите австрийци. След като дойде време за пристигането им, всички ние ги изчакахме пред входа на хотела. Бяха подготвени пита и мед, с които да ги посрещнем по стара българска традиция. С пристигането на автобуса нашите момчета отидоха да им помогнат с куфарите и всички дойдоха при нас. След като се прегърнахме и се радвахме, че се виждаме отново, влязохме в хотела. Това беше втората ни среща от един месец насам и за нас беше доста вълнуващо.
Това беше първият ден от нашата повторна среща, изпълнена с много приятни емоции. Бяхме щастливи, че участваме в този проект, че посетихме нова страна, запознахме се с нови хора, нова култура и упражнявахме изучавания 12 години език. Приключението си заслужаваше!
Веселина 12 клас
Във Виена видях и преживях много интересни и забележителни неща. Имахме възможност да посещаваме учебните часове на австрийските ученици, което беше за мен много интересно. Забелязах например, че там има много добра дисциплина. Всички слушат учителите внимателно и пишат старателно. При нас в България не е точно така, ние не винаги имаме домашно и не внимаваме в часовете.
Един ден посетихме двореца Шьонбрун, от който аз бях искрено възхитен. Това е най-посещаваната забележителност в цяла Австрия. Не случайно! Разходихме се и в зоопарка към двореца, за който просто не ми стигат думите да го опиша. Видяхме например жирафи, лъвове, един изключително красив чисто бял паун и много други животни.
Запомнящо се остана и посещението ни на Щефансдом – изключително красивата и внушителна католическа катедрала в сърцето на Виена.
Кристиян, 11 клас
Спомени от Виена
През април 2014г. бяхме за 12 дена във Виена и живяхме в един много удобен хостел в сърцето на града.
Нашите приятели от Виена ни посрещнаха на летището и заедно отидохме първо в тяхното училище – гимназия Амерлинг. Там учителите ни разделиха на работни групи – нашата се състоеше от 4 момчета. Ние бързо се сприятелихме. Всеки ден посещавахме часове и дори участвахме в тях.
Във Виена посетихме и разгледахме много забележителности. Аз бях силно впечатлен от двореца Шьонбрун, който има, ако не греша, 38 зали. А зоопаркът към двореца е най-старият в Европа – огромен е и с много най-различни животни.
Много интересно беше и посещението ни в католическата катедрала Щефансдом, където изкачихме високата кула с безброй много стъпала, но пък гледката от там си заслужаваше усилията!
Разбира се, бяхме и в Пратера, където се возихме на огромното виенско колело.
Виена е един прекрасен град, който остави трайни следи в моето съзнание.
Ивайло 11 клас
Новите контакти винаги са допринасяли полза на всички страни. Новите колеги, техните възпитаници, училището – винаги намираш нещо ново и интересно. Гостоприемството, желанието да покажат своята работа, интересните методични форми – всичко това безспорно е от полза за нас, учителите, както и за нашите ученици. Общуването извън училище беше изключително полезно и за усъвършенстването на знанията по немски език на участниците в проекта. А посещенията на забележителностите на Виена не остави никого равнодушен. Красотата и великолепието на австрийската столица ще останат винаги с нас и се надяваме на нови срещи.
Алла Димитрова
